ПСИХОАНАЛИЗА ВЪВ ВРЕМЕ НА КОРОНАВИРУС
Пиер Мари, Марк Масън, Ив Сарфати
Превод от френски език: Емилия Кърджилова
Днес напълно забравихме контекста на написаното в „Отвъд принципа на удоволствието“: става въпрос за месеците след края на Първата световна война – представете си, че е януари-май 1919 г. и особено испанската грипна пандемия, която доведе до 10 пъти повече жертви, отколкото тези във войната, и в която Софи, втората дъщеря на Фройд, умира на 25 януари 1920 г. – майката на Ернст, чиято игра на бобини/макари (Fort / Da) е описана в текста на Фройд.
Или, казано по друг начин, тази пандемия отсъства от съдържанието в „Отвъд…“, защото за Фройд, както пише той на Айтингтън, тя е „брутална необходимост (Ананке /фаталността, съдбата/ в гръцката митология, изобразяваща „който не може да бъде, не трябва да бъде”)” и по своята същност, според съпруга на Софи, е „абсурден и брутален удар на съдбата, за който не трябва нито да се обвиняваме, нито да си блъскаме главата, а да сведем нашите глави“.
Обаче „Отвъд…” не се занимава с тази необходимост на нещата, а с необходимостта на симптома, с неговата принуда за повторение според обстоятелствата, за което Фройд по-скоро използва гръцката митология с образа на Демон, цялата демонична сила на репресираните се обостря от обстоятелствата – tuchè.
И така, това, което се случва днес, не е ли това необходимостта на нещата, случайността за генетична мутация на вирус (постоянно се случва да мутират вируси), която превзема в една катастрофална визия нашата ситуация?
Този въпрос предизвиква психоаналитика.
Нито испанският грип (2,5 млн. смъртни случаи във Франция), нито азиатският грип (1957-58 г., 15 000 смъртни случаи във Франция), нито хонконгският грип (1968-69 г., между 15 и 40 000 смъртни случаи във Франция – Представете си как казваме като Де Гол: „на Война сме, Воюваме!” с вирус…) не предизвика ни най-малката реакция от страна на публичните власти. Именно със SARS през 2003-2004 г. започна паниката (няма смъртни случаи във Франция), след това с грип A (H1N1) през 2009 г., наречен „свински грип“, който няма значително разширяване в обхвата (броят на смъртните случаи е този като на обикновените сезонни епидемии).
Въпреки това обаче, не е обмисляно задължително предписване на ограничение, тъй като е известно, че подобна инициатива при вирусни епидемии е контрапродуктивна, предотвратяваща естествената ваксинация /имунитет/. Една епидемия е просто една епидемия.
Разбира се, епидемията от СПИН е в съзнанието на всеки, но ХИВ е абсолютно различен по своето действие и болестта, която причинява, е извън всякаква пропорция във всички отношения с тази на коронавируса, и ако определена „затвореност“ е условието за предотвратяването му, последното не предполага никакво прекратяване на социалния живот.
Защо възникна този песимистичен катастрофизъм?
Анализ на извадка от 355 пациенти, починали от Covid-19 в Италия, показва, че средната им възраст е 80 години, 30% са били с исхемична болест на сърцето, 35% са били с тежък диабет, 20% са били в терминални фази на рак, 25% с предсърдно мъждене, 10% със скорошна анамнеза за инсулт, много от които са имали съпътстващи заболявания; само 0,8% от пациентите нямат установена коморбидност… Що се отнася до младите хора, най-честата коморбидност е прекомерно затлъстяване, често свързано с диабет, астма и др.
Едно сравнение с класическата грипна епидемия показва, че злокачествеността на Covid-19 не би била по-висока или дори вероятно по-ниска (по-малко от 2% от смъртните случаи).
Да кажем, че хигиенните мерки (физическо разстояние между хората, социална дистанция, маска, измиване на ръцете, еднократна употреба на всякакви тъкани и материи, и др.), представени като наложителни, са достатъчни за справяне с този вид епидемия, както например в Швеция, Холандия, част от Германия, Швейцария, Япония, Южна Корея или Сингапур, където те са систематични, постоянно появяващи се; хигиенни мерки, за които трябва да се преподава в училищата … тъй като именно там са съсредоточени мерките за спиране разпространението на грипа.
Въпросът сега е по-скоро изплуването на дневен ред на образа на мъртвия в свят, станал за много от нашите съвременници имагинерен, въображаем, по-точно виртуален, когато измерваме времето, с прекараното от тях време пред телевизора и в интернет (Facebook, Instagram, WhatsApp, сайтове за запознанства, видео игри и т.н.), и това с ранимите им по детински преживявания, без да забравяме, че много от тях също „работят” във виртуална вселена като света на компютърните учени, търговците, медиите и т.н.
И да, ще има смърт, но нищо не може да я предотврати, с изключение на това всеки да потъне в една безумна илюзия. Всяка година във Франция има 600 000 смъртни случаи, дължащи се на различни причини, а няколко хиляди смъртни случаи, за съжаление, за които сега и тук апелираме да бъдат съжалени, които могат да бъдат причислени към коронавируса, представляват само един определен процент. Случаите са вече твърде завишени всеки ден, до тези, за които обаче възприетата логистика прекъсва всички вериги за досегашни грижи и рискува увеличаване на смъртта от сърдечно-съдови, неврологични, травматични, бъбречни усложнения и др. (бел. смъртността засега от коронавируса се доближава като процент до тази на сърдечно-съдовите, неврологичните, травматичните и бъбречни причини, но в момента епидемичната реакция прекъсва досегашната грижа на тези болни и ги поставя в двоен риск). Да не забравяме, че затварянето ни само забавя спонтанната ваксинация и следователно забавя изчезването на вирулентността на вируса, тъй като веднага след като изолацията ни се прекрати, болестта, причинена от коронавируса, ще се възобнови. Ще бъде ли необходимо при всяко възобновяване на случаи, отново да се ограничава населението – нов край като в “Без изход”, пиесата на Сартр където, надяваме се, няма да бъдем осъдени на вечност?
Фройд е почитал две божества: Логос и Ананке; винаги придържащ се към силата на разума, като взема предвид реалното; Витгенщайн би казал: при всички обстоятелства нека имаме синоптична визия, а Остин: нека видим ситуацията като цяло. С една дума: да не губим разума си.
Днес психоаналитикът се сблъсква с някакъв вид травма на своите анализанти, които навлизат в останалите им конюнктурни преобразувания на психичната им реалност: не само затвореността и изострената паника на медиите имат своите ефекти, но и появата на реалността на неживия като бъдеще става непрозрачно, както по отношение на „излизането“ от ограниченията, така и от обявената тежка икономическа ситуация.
Този период понастоящем обаче, е най-малко богат по отношение на изобретателност в терапията; преходът от кушетката на аналитика към приложението на телефона, или друго като Face-Time и Google-Duo, и откритието за много от анализантите/анализираните какво присъствие има анализатора в неговото слушане, на стола си, със собствено тяло и присъствие, се „чува” и започва да се изразява. Самият Фройд щеше да се зарадва, като да преоткрие кушетката си, намираща се все още твърде наблизо необходима. Най-кратко казано, повечето от терапиите са натрапени. Среща се и неохота: ритуалът да се отиде на психоаналитик, чакането в малкото антре, нервността върху кушетката, повторната среща с познати мебели, картини, предмети, действия, смятани за необходими, съществени предвестници, с които е обвързан трансфера/преноса; всички те се нуждаят от време, за да развият новостта.
Аспектът за справянето с реалността, за да се позволи продължаването на психоаналитичната терапия, е повод да се отбележи аргументът на Жан Грейш за негова интервенция, в който той говори за суровия реализъм на Фройд: отношението на Фройд към смъртта е парадигмално във връзка с неговото отношение към реалността.
Преводът е публикуван тук:
https://zeleniatdvor.org/psychoanalysis-coronavirus/
Psychanalyse au temps du coronavirus – Pierre Marie, Marc Masson, Yves Sarfati
https://www.psychanalyseenextension.com/
Оригиналната статия е публикувана на френски език тук:
https://blogs.mediapart.fr/pierre-marie/blog/010420/psychanalyse-au-temps-du-coronavirus
Снимка: Pixabay.com